Често нашите корпоративни клиенти ни питат дали да слагат печат върху един или друг документ. Обикновено изискването за фирмен печат се поставя от различните министерства, ведомства, най-вече данъчната и митническата администрации, в чиито бланки и формуляри се съдържа поле „подпис и печат“. Не полагането на печат под съответния формуляр в голяма част от случаите води до отказ за приемане на документа.
Законно ли е да се изисква от търговците подпечатването на документи и каква е юридическата сила на фирмения печат ще анализиране в настоящата статия.
Правната регламентация на печатите на търговците се съдържа единствено в Указ № 612 от 26.08.1965 г. за печатите, издаден от Президиума на Народното събрание, който e действащ и към днешна дата. Указът за печатите предвижда ползването на печати от централните и местните органи на власт и управление, от министерствата, ведомствата, организациите и предприятията.
Ползването на печати от търговците е уредено в чл. 7, който гласи: „Право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридическа личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответният районен съд.“
По-нататък, Указът предвижда реда за изработване на печатите, тяхната регистрация, отчетност и контрола върху същите.
За разлика от печатите с държавния герб, които се изработват задължително в Монетния двор при Българската народна банка, търговците могат да поръчат направата на печат от избран от тях търговец, рекламна агенция или което и да е лице, предоставящо такъв вид услуги.
За печатите с изображение на държавния герб е предвиден строг регистрационен режим, при който същите се водят в специален регистър на Монетния двор при БНБ.
Централните ведомства и областните управители също регистрират и водят на отчет печатите с изображение на държавния герб, ползвани от тях и от подведомствените им учреждения.
Макар и значително облекчени, Указът все пак въвежда правила за отчетност и регистрация на обикновените печати, каквито търговците ползват.
Уредено е, че изработващите ги предприятия следва да водят регистър и да вписват в тях следните данни: наименованието на търговеца, местонахождението, датата на предаването на печата, подписа на упълномощения да го получи или номера и датата на писмото, с което е изпратен. Наред с това, изработващото предприятие е задължено да вземе по един отпечатък от всеки печат или щемпел.
Излезлите от употреба печати се унищожават от комисия с протокол, върху който се правят и отпечатъци на унищожените печати.
Контролът над обикновените печати се упражнява от всички централни ведомства и областните управители.
Не е ясно обаче дали на практика производителите на печати действително водят регистри на изработените печати и дали контролните органи упражняват правомощията си съгласно Указа.
На следващо място, Търговският закон, който съдържа нормативната уредба на търговците, не споменава нищо за печат на търговците.
В чл. 13 от Търговския закон, озаглавен „Задължение за посочване на данни“, е уредено задължение за търговеца да посочва в търговската си кореспонденция и на интернет страницата си определени данни. Сред индивидуализиращите белези в чл. 13 липсва печат на търговеца.
В същото време Търговският закон изисква от представляващите търговските дружества да представят образци от подписите си. Няма задължение обаче да бъде представен образец от печат нито при учредяване на дружество, нито в който и да е последващ момент при вписване на обстоятелства или обявяване на актове.
Следователно, Указът за печатите е единственият нормативен акт, който регламентира въпроса за печатите на търговците. Същият не предвижда нито хипотези за задължително използване на печати от търговците, нито урежда юридическата сила на присъствието или отсъствието на печат.
От буквалното тълкуване на чл. 7 от Указа, както и от анализа на останалите му разпоредби, се достига до извода, че е закрепено само едно право на търговците да ползват печати, но не и задължение.
В този смисъл е и практиката на съдилищата (Решение № 3237 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2017 г., VII о., Решение № 857 от 15.11.2021 г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 676/2021 г.), която приема, че: „С оглед на действащата нормативна уредба само по себе си поставеното от възложителя изискване за печат на всеки представен от участниците документ е без правно значение - печатът няма правно значение, поради което не доказва действителността на волеизявлението на лицата. Това прави подписа на представляващия правния субект.…..В действащото законодателство няма изискване легитимацията на търговско дружество да включва задължително и печат“.
Предвид на горното, очевидно изискването от държавната администрация за подпечатването на документи представлява нищо повече от един атавистичен бюрократизъм и чиновнически формализъм.
Печатите върху счетоводните документи
При хронологичното проследяване на измененията в счетоводното законодателство се забелязва трайна тенденция към опростяване и облекчаване на изискванията за форма на счетоводните документи.
С приемането на отменения Закон за счетоводството през 1991 г., в редакцията на чл. 8, уреждащ съдържанието на първичните счетоводни документи, липсва като реквизит печат на предприятието-съставител.
С изменение от 1998 г. се добавя нова точка 9 на чл. 8 – „печат на предприятието при съставяне на фактури за продажби“.
През 2001 г. е приет нов Закон за счетоводството, като печатът не е сред информацията, която следва да се съдържа в първичните счетоводни документи.
Предвидено е обаче, че финансовият отчет на предприятието следва да съдържа име и фамилия на представляващите предприятието, както и печат на предприятието.
На 01.01.2016 г. влиза в сила сега действащия Закон за счетоводството, като при приемането му е запазено изискването за печат на предприятието върху годишния финансов отчет.
С изменение, влязло в сила на 01.01.2019 г., разпоредбата е изменена и е уредено, че печат върху годишния финансов отчет се поставя само ако това се изисква от друг закон.
Тоест от 2019 г. от основния счетоводен закон отпадна изискването за печат върху финансовите отчети на търговците.
В приетия още през 2006 г. Закон за данък върху добавената стойност, в сила от 01.01.2007 г., също липсва печат като част от задължителното съдържание на фактурата.
Забележителна промяна в насока минимизиране съдържанието на фактурите е изменение с ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009, с което отпадна изискването фактурите да бъдат дори подписани от съставителя.
От гореизложеното могат да бъдат направени няколко извода:
Съгласно действащата правна уредба печатът няма юридическа сила. Подпечатването на документи е единствено право на търговците, но не и тяхно задължение.
Счетоводното законодателство също поетапно премахна изискването за печат върху различните счетоводни документи – фактури, годишни финансови отчети.
Въпреки това, ако даден закон впоследствие постави като изискване определен документ да носи печат на предприятието, то тогава последното е задължено да има печат и да положи печат върху документа с оглед спазване на формата за валидност на документа.
До приемането на такива задължения за търговците обаче, няма пречка търговец да се снабди с печат свободно и да го полага върху съставени от него документи. Това по никакъв начин няма да рефлектира върху действителността на документа, а само ще придаде допълнителна тежест и отличителност.
Настоящата публикация е създадена единствено с информационна цел, като същата не претендира за изчерпателност. Съдържанието на публикацията не представлява правно становище или съвет. Авторът не носи отговорност за вреди или пропуснати ползи от действия или бездействия, основани на тази публикация.
Автор: Станислава Иванова - адвокат