Тормоз на работното място


В нашата практика сме се сблъсквали с не малко случаи, при които клиенти идват при нас и търсят съдействие, защото биват тормозени на работното си място. Същите се оплакват както от конкретни физически прояви като насилие или сексуално посегателство, така и от грубо и агресивно отношение спрямо тях, съпроводено с обиди и заплахи. Всяко едно такова поведение се квалифицира като „тормоз“ и представлява форма на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), която е забранена и подлежи на санкциониране. ЗЗДискр дефинира понятието за „тормоз“ като „всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда“. Кодексът на труда в чл. 8, ал. 3 също съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация при осъществяването на трудовите права и задължения.


Освен като дискриминация, тормозът, упражняван върху служител от друг негов колега или по-горестоящ ръководител, в условията на работна среда, представлява и нарушение на основни трудови задължения на служителя, а именно да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения (чл. 126, т. 10 от Кодекса на труда). Не може да има каквото и да е съмнение, че поведение на служител, което води като последица до създаване на обидна и неблагоприятна работна среда, препятства спокойното, необезпокоявано и качествено изпълнение на работата от останалите служители.


Съгласно трудовото законодателство, работодателят има задължение да осигури нормални условия за изпълнение на работата, да следи за спазването на трудовата дисциплина от служителите, както и да пази достойнството на работниците и служителите по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение (чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от КТ). Наред с това, от чл. 8, ал.3 от КТ и чл. 13 и сл. от ЗЗДискр произтичат задължения на работодателя да не извършва и да не допуска актове на дискриминация в рамките на предприятието.


Какви действия следва да предприемете ако сте жертва на тормоз:


1) Засегнатият служител следва най-напред да подаде оплакване до своя работодател. Това е така, защото, именно работодателят е този, който следва да пази честта и достойнството на своите служители и да им осигури благоприятна работна среда и атмосфера. Оплакването може да бъде направено устно или писмено, а в случай че правилникът за вътрешния трудов ред на предприятието предвижда по-специален ред за подобен род сигнали и оплаквания, последните следва да бъдат извършени по съответния предвиден ред.


Чл. 17 от ЗЗДискр също предвижда в случаите на тормоз, включително сексуален, на работното място, на първо място да бъде уведомен работодателя, който следва да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност. Доколкото законът не конкретизира мерките, които работодателят следва да вземе, считаме, че естеството на същите следва да е сходно с предвидените в КТ правомощия на работодателя, свързани с установяване на нарушения на трудовата дисциплина и налагане на съответни наказания. А именно, след получаване на оплакването, работодателят ще разпореди извършването на проверка, която в повечето случаи включва изискване на обяснения от служителя, обвинен в тормоз, събиране и анализиране на доказателства, разпитване на служители, станали свидетели на различни случки. Въз основа на фактите и събраните доказателства, работодателят ще извърши преценка дали е извършен дискриминационен акт, т.е. дали съответното поведение носи белезите на дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, или се касае за личностни нападки и обиди. В зависимост от извършеното нарушение и неговата тежест работодателят може да реши да наложи дисциплинарно наказание.


2) В случай че работодателят не обърне сериозно внимание на ситуацията и не предприеме никакви мерки за преустановяване на нежеланото поведение, пострадалият служител може да сезира Комисията за защита от дискриминация. От една страна Комисията може да наложи глоба на виновното лице в размер от 250 до 2000 лева, а от друга страна може да наложи имуществена санкция на работодателя заради неизпълнение от него на посочените горе задължения по чл. 17 от ЗЗДискр, в размер от 250 до 2500 лева. Следва да се посочи, че подаването на оплакване най-напред до работодателя и бездействие от негова страна за преустановяване на дискриминационното поведение е абсолютно необходима предпоставка за инициирането на производство пред КЗД.


3) Пострадалият служител разполага с възможност да се обърне и към Инспекцията по труда, която може да наложа глоба на съответния служител, както и имуществена санкция на работодателя, заради неизпълнение от тях на задълженията им по трудовото законодателство, посочени по-горе.


4) Служителят може да предяви иск пред компетентния съд за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на упражнявания спрямо него тормоз.


Когато сте обект на насилствени действия или психически тормоз на работа, Ви съветваме да се консултирате с адвокат относно най-подходящите в конкретната ситуация способи за защита на правата Ви. Силно препоръчително е да документирате всички действия, да събирате различни доказателства, които ще са необходими при иницииране на горните процедури и доказване на твърдените обстоятелства.



Настоящата публикация е създадена единствено с информационна цел, като същата не претендира за изчерпателност. Съдържанието на публикацията не представлява правно становище или съвет. Авторът не носи отговорност за вреди или пропуснати ползи от действия или бездействия, основани на тази публикация.


Автор: Станислава Иванова - адвокат