Когато не са налице други основания за прекратяване на трудовия договор, работодателите в не малко случаи предлагат освобождаване на служителя срещу обезщетение от няколко заплати. Това е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено в чл. 331 от Кодекса на труда, което е предоставено на инициативата на работодателя. Служителят разполага със 7-дневен срок да приеме отправеното предложение или да го отхвърли. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в посочения срок, се смята, че то не е прието.
Работодателят е този, който решава какъв размер на обезщетение да предложи на служителя. Законът обаче предвижда, че този размер не може да е по-нисък от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Кодексът на труда не поставя ограничения за максималния размер на обезщетението.
Правят ли се удръжки от обезщетението по чл. 331 от КТ и колко точно накрая ще получи служителят, ще изясним в настоящата статия.
Брутното трудово възнаграждение включва както основната месечна заплата, така и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Дължат ли се осигурителни вноски върху обезщетението?
В чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са уредени случаите, в които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т.7 на цитираната разпоредба са изброени изчерпателно обезщетенията, дължими съгласно Кодекса на труда, върху които не се внасят осигурителни вноски, като обезщетението по чл. 331 от КТ е сред тях. Следователно, не се дължат осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 331 от КТ.
Дължат ли се здравни вноски върху обезщетението?
Върху обезщетението по чл. 331 от КТ не се дължат здравноосигурителни вноски, като това се извежда от нормата на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване, която предвижда, че здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Подлежи ли обезщетението на облагане с данък?
Член 24, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица определя какво се включва в облагаемия доход, а именно трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Алинея 2, уреждаща изчерпателно необлагаемите доходи, урежда в т.8 кои обезщетения по Кодекса на труда не се облагат, като обезщетението по чл. 331 от КТ не е сред тях. От тук следва изводът, че върху обезщетението по чл. 331 от КТ се дължи данък.
Кой следва да удържи и внесе данъка?
Дължимият данък върху обезщетението по чл. 331 от КТ е размер на 10% и е за сметка на служителя. Той подлежи на авансово удържане при плащане на обезщетението и съответно на внасяне в държавния бюджет. Работодателят е този, който има законово задължение да удържа дължимите от служителя данъци и осигурителни вноски, дори без да е налице съгласие от служителя.
В заключение, можем да обобщим, че при прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от няколко заплати, служителят дължи данък върху обезщетението в размер на 10%, който данък ще се удържи от работодателя преди да изплати обезщетението.
В допълнение, бихме искали да обърнем внимание, че когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 331 от КТ, тогава служителят ще получава парично обезщетение за безработица в минималния размер, определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване, и то само за срок от 4 месеца. За 2022 г. дневният минимален размер на обезщетението за безработица за периода 1 януари – 31 март е 12 лева, а за периода 1 април – 31 декември е 18 лева.
Настоящата публикация е създадена единствено с информационна цел, като същата не претендира за изчерпателност. Съдържанието на публикацията не представлява правно становище или съвет. Авторът не носи отговорност за вреди или пропуснати ползи от действия или бездействия, основани на тази публикация.
Автор: Станислава Иванова - адвокат