Настоящата статия има за цел да анализира случаите, при които даден уебсайт предоставя на разположение връзка (линк) към друг уебсайт, в който се съдържат обекти на авторското право, без да е налице разрешение на носителя на авторското право, и дали това представлява нарушение на правата на интелектуалната собственост, за което авторът може да претендира заплащането на обезщетение и налагането на съответни санкции за нарушителя.
С развитието на информационните технологии се разшириха и възможностите за творческа дейност, съответно за нейното използване и разпространение, включително и по нерегламентиран начин. Често срещана практика е като част от съдържанието на един уебсайт да бъдат включени хипервръзки (hyperlinks) към други уебсайтове и само с едно кликване на мишката върху линка, същият да отвежда към съдържание на друг уебсайт. В повечето случаи на този друг уебсайт се съдържат снимки, статии, музикални произведения, филми и други, които са защитени обекти на авторското право, но собствениците/ операторите на препращащите сайтове рядко си дават сметка, че посредством простото копиране на връзка е възможно да нарушат основни права на носителите на авторски права.
Нашият Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) предвижда необходимостта от даване на разрешение от носителя на авторското право за използването на неговото произведение от трети лица. Съгласно Член 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП една от формите на използване представлява „предлагането на достъп до произведението по безжичен път или по кабел до неограничен брой лица, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях“. Аналогична разпоредба се съдържа в Член 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, който урежда „изключителното право на авторите да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.“
Видно от цитираните разпоредби, предлагането на достъп, респективно предоставянето на публично разположение съгласно буквата на Директивата, е по-тясно понятие от „публично разгласяване“ и същите попадат в по-широкия обхват на последното. Във всички случаи обаче, за да е налице предлагане на достъп или предоставяне на публично разположение, трябва да са налице кумулативно дадените условия, а именно този достъп да се осъществява по жичен или безжичен път и да е възможен от лицата по време и място, свободни избрани от тях.
Що се отнася до носителите на сродни права и правото им да разрешат достъп до техните произведения от трети лица, българският закон урежда такова право за артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи, продуцентите на запис на филм и друго аудио-визуално произведение, както и на радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма.
Директивата обаче ограничава правото на носителите на сродни права до разрешаване и забраняване предоставянето на публично разположение, но не и други форми на публично разгласяване, както е предвидено за носителите на авторски права.
Тълкуването на горните разпоредби води до извод, че публикуването на линк към обект на авторско право представлява безжично предлагане на достъп, респективно използване на произведение по смисъла на закона, за което използване се изисква разрешение от правоносителя, както и заплащане на възнаграждение на същия за всеки вид използване съгласно нормата на Член 19 от ЗАПСП.
Съдът на ЕС обаче е сезиран многократно с преюдициални запитвания относно тълкуването на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, и по-специално налице ли е публично разгласяване при поставянето на хипервръзки към друг уебсайт, който е публично достъпен и в който има обекти на авторско право, които са качени по-рано. Съдът приема, че поставянето на хипервръзка на даден уебсайт, препращаща към друг уебсайт, на който, без разрешението на носителя на авторското право, са свободно достъпни за публиката закриляни с авторско право произведения, не представлява акт на публично разгласяване, съответно не представлява нарушение на авторски права.
В този смисъл е постановено Решение от 7 април 2016 г. на Съда на ЕС по Дело C 160/15, със страни GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc., Britt Geertruida Dekker, по Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) по повод възникнал спор между страните във връзка с публикуването на уебсайт, чийто оператор е GS Media BV, на хипервръзки (или „активни интернет връзки“) към други сайтове, позволяващи да бъдат разглеждани пиратски копия на снимки на г -жа Dekker, направени за списанието Playboy. В спора Sanomа, които са издател на списанието Playboy, твърдят, че предоставянето на линк към уебсайт, на който дадено произведение е публикувано без съгласието на носителя на авторското право, представлява публично разгласяване, и то без оглед на това дали произведението е било публикувано по-рано с неговото съгласие. От своя страна, GS Media GS Media оспорва, че е нарушило авторски права, при положение че още преди снимките да бъдат качени на оперирания от него уебсайт те са били разгласени публично.
Върховният съд на Нидерландия решава да спре производството по делото и да сезира Съда на ЕС. Последният, анализирайки конкретните факти по делото, приема, че за да е налице „акт на разгласяване“ е достатъчно произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че всеки да може да има достъп до него, поради което хипервръзките, които водят дори пряко към закриляното произведение, не ги „предоставят на разположение“ на публика, когато те са вече свободно достъпни на друг уебсайт, а хипервръзките служат само за улесняване на откриването им. Освен това, актът, с който се осъществява същинското „предоставяне на разположение“, е вследствие на действията на лицето, извършило първоначалното разгласяване.
Предвид на това, Съдът заключава, че хипервръзките, поставени на даден уебсайт, препращащи към закриляни с авторското право произведения, които са свободно достъпни на друг уебсайт, не могат да се квалифицират като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като намесата на оператора на уебсайта, който поставя хипервръзката, в случая GS Media, не е абсолютно необходима за предоставянето на въпросните снимки на разположение.
Съдът обосновава своето заключение и с аргумента, че същото отговаря и на смисъла и архитектурата на интернет пространството, за които са присъщи поставянето на връзки от интернет потребителите, и за развитието на информационното общество. В противен случай, интернет потребителите биха били под заплаха от искове за нарушени авторски права всеки път, когато поставят линкове към свободно достъпни сайтове.
Различно разрешение обаче се дава в случаите, когато чрез хипервръзка се заобикалят ограничителни мерки, наложени на сайта, където е публикувано закриляното произведение, и чрез които мерки се цели ограничаване на достъпа до информацията само да определени потребители (например сайтът оперира с Paywall). В този случай активната връзка представлява намеса, без помощта на която тези потребители не биха могли да достигнат до защитените произведения, поради което тази намеса представлява акт на публично разгласяване, който трябва да бъде разрешен от носителя на авторското право съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. (в този смисъл още Решение Svensson и др. (C 466/12, EU:C:2014:76, т. 31).
В заключение може да се обобщи, че не представлява нарушение на правата на интелектуалната собственост публикуването на линк към свободно достъпен уебсайт, част от съдържанието на който са закриляни обекти, и съответно за публикуването не е необходимо съгласие от носителите на авторските и сродните му права. Когато обаче интерактивната връзка насочва към сайт, достъпът до чието съдържание е ограничен, например чрез въвеждане на задължителна такса или регистрация и др., и без връзката потребителите иначе не биха могли да достигнат до това съдържание, то тогава с публикуването на връзката се нарушават правата на авторите.
В последната една година пред социалните мрежи, операторите на уебсайтове и други платформи се появи притеснението дали същите ще попаднат под ударите на т.нар. „данък линк“. Последният представлява едно ново сродно на авторското право, което се предвижда в полза на онлайн медиите в проекта на нова Директива относно авторското право в единния цифров пазар. Това сродно право се отнася не просто до копирането на линк към статия, какъвто случай разгледахме по-горе, а има за цел да предостави защита на онази малка част от съдържанието на дадена публикация, която се появява при споделяне и правене на видима на активната връзка.
В Чл. 11 от новата Директива се предлага социалните медии и други онлайн платформи да сключват лицензионни споразумения с електронните медиите, респективно да дължат възнаграждение, за да могат да публикуват линк към статия, придружен с кратък текст от нея. Разбираемо тази клауза беше остро разкритикувана от социалните медии и особено от познатите ни лидери в тези сфера, които ще са най-засегнати, защото ще трябва да плащат значителни суми, за да продължат да оперират по сегашния начин.
За сведение, към настоящия момент авторското право се простира при използване/ публикуване на цялото или на значителна част от произведението. Приемането на спорния Чл. 11 от Директивата ще промени значително сегашното правно положение и ще наложи сериозни ограничения пред свободното споделяне на информация в социалните мрежи.
Настоящата публикация е създадена единствено с информационна цел, като същата не претендира за изчерпателност. Съдържанието на публикацията не представлява правно становище или съвет. Авторът не носи отговорност за вреди или пропуснати ползи от действия или бездействия, основани на тази публикация.
Автор: Станислава Иванова - адвокат