Дигитално наследство или какво се случва с виртуалния ни живот след смъртта?


 

В миналото снимките, документите, музиката, филмите са били осезаеми и възпроизвеждани на материални носители на информация като касети, CD, DVD. След като човек почине, обикновено е било достатъчно за неговите близки да преминат през къщата или офиса и да намерят всички тези предмети. Някои ценни, други не с особена стойност, но несъмнено всички те представляваха имущество и влизаха в наследството на починалия.


Какво представляват дигиталните активи?


Днес в по-голямата си част тези елементи се дигитализират и съществуват във виртуалното пространство - имейл акаунти, облаци, социални мрежи и т.н. Всички ние създаваме един нов паралелен виртуален живот, в който притежаваме дигитални активи.


На национално и наднационално равнище липсва законова дефиниция за понятието дигитални активи. Същото е доктринерно понятие, означаващо благо или имуществено право, което акумулира стойност.


Примери за дигитални активи, които притежаваме във виртуалното пространство са:

  • Акаунти в социалните мрежи (Facebook, Instagram, Twitter, LinkedIn)

  • Дигитални портфейли и криптовалути

  • Онлайн акаунти за пазаруване (Amazon, Etsy)

  • Акаунти за услуги (Google, Microsoft, iCloud)

  • Създадени online магазини

  • Споделени снимки, видеа, публикации, мнения, кореспонденция и др.

Като ползватели на дигитални услуги, ние ежедневно извършваме всякакви активности онлайн, които оставят дигитална следа. Една част от тях трудно бихме могли дори да си спомним и проследим, като например създаването на всевъзможни регистрации и акаунти за едни или други цели.


Друга част обаче могат да имат стойност, било тя афектационна стойност (например семейни снимки, качени в Google Photos) или измерима в пари стойност (криптопортфейли, онлайн магазини). Възможно е дигиталните активи да представляват авторски произведения, ползващи се със закрила.


Дигитално наследяване


Оставените след смъртта на лицето негови дигитални права доведоха до формирането на ново явление в наследственото право, наречено дигитално наследство.


Доколкото липсва изрична законова регламентация на същото, съществуването му налага един изцяло нов прочит на понятието наследствена маса и какво се включва в нея след смъртта на лицето.


Практическият проблем, който най-напред възниква във връзка с наследяването на дигиталното имущество на едно лице, е липсата за знание у наследниците за съществуването на дигиталните активи, притежавани приживе от техния наследодател.


В по-голяма част от случаите наследниците нямат информация къде техният наследодател е създавал профили и какви евентуално активи притежава. От друга страна, потребителите на цифрови услуги създават лични профили, достъпът до които е ограничен и защитен – например с потребителско име и парола, или с физиологична даденост – пръстов отпечатък, лицево разпознаване и др.


Липсата на информация у наследниците или невъзможността да получат достъп до цифровите активи на наследодателя им създава реални пречки наследниците да упражнят предоставените им по закон наследствени права.


Именно такъв проблем възниква след внезапната смърт на Джералд Котън, собственик на най-голямата борса за криптовалути в Канада – Quadriga. Криптовалутата на Quadriga се съхранявала в офлайн акаунти - т.нар. "студено хранилище". Оказало се обаче, че Котън е единственият човек, който имал достъп до хранилището, като нито служители от компанията, нито семейството му можели да осъществят достъп до биткойни на стойност 145 млн. долара.


Как някои от по-големите платформи са уредили въпроса за наследяването?



Facebook


През 2009 г. Facebook въведе функцията „наследствен контакт“ (legacy contact). Това е лице, което е посочено да управлява акаунта на друго лице след негова смърт, и който акаунт се превръща във възпоменателен акаунт.


В Общите условия на Facebook се посочва, че само наследственият контакт или друго лице, посочено в завещание или друг подобен документ, в който е изразено изрично съгласие за разкриване при смърт или дееспособност, има право да поиска разкриване на акаунт.


Разкриването на акаунта на посочените категории лица не означава, че същите придобиват правата, които е имал техния наследодател. Достъпът на тези лица до акаунта е лимитиран. Те не получават паролите за достъп и не могат да се логнат в акаунта, нямат достъп до личните съобщения на наследодателя, не могат да добавят и изтриват приятели.


Т.е. мемориализирането на фейсбук акаунта го превръща в ограничен профил с лимитирани активности, които могат да се извършват от лицата, на които са предоставени права да управляват профила. Това разрешение на Facebook е свързано с почитане паметта на починалите лица и поставяне като приоритет конфиденциалността и неприкосновеността на личния живот на всеки.


Много е важно да отбележим, че наследственият контакт, макар и да е наречен „наследствен“ в Общите условия на Facebook, не получава качеството наследник по смисъла на Закона за наследството и произтичащите от това права. Това лице може дори да не е от кръга на най-близките роднини, имащо право да наследяват по закон. На наследствения контакт са предоставени права единствено да управлява профила на починалото лице, но той не придобива имуществените права, които могат да съществуват в съдържанието на потребителския профил.


Поставя се въпросът посочването на наследствен контакт изключва ли възможността наследниците по закон или завещание да получат достъп до акаунта и съдържащите се в него обекти, като снимки, публикации и др. Без съмнение всички въпроси относно наследяването ще се решават съгласно приложимото наследствено законодателство (за България това е Законът за наследството) и Facebook е обвързан от него.


Давайки превес на конфиденциалността, Facebook не държи сметка, че в резултат на своята активност приживе, лицето може да е създало обекти на авторското право – текст на песен, разказ, статия, снимки. Макар и да съществуват виртуално, тези обекти са наследими и на наследниците не би следвало да бъде отказан достъп до същите.


Прецедент в това отношение е Решение по дело III ZR 183/17 на германския федерален съд, който постановява, че родителите на починалата им 15-годишна дъщеря имат право на достъп до нейния Facebook акаунт и дигиталното му съдържание. Съдът приема, че потребителското споразумение между Facebook и починалото лице преминава към неговите наследници. Посочва се, че възпоменателните акаунти необосновано поставят в неравностойно положение другата страна по сключения с Facebook договор. Правилата на Facebook не забраняват наследствеността, но я подкопават като възпрепятстват достъпа до акаунта от страна на наследниците. Допълва се, че правилата ограничат наследниците да упражняват основните договорни права, свързани с достъп до акаунта и неговото съдържание и правото да се разпореждат с тях. Съдът обяснява, че договорните отношения не винаги са intuitо personae и прави сравнение с аналоговите комуникации като писма, дневници, които имат строго лично съдържание, но са наследими. Съдът приема, че поверителността на съобщенията не следва да лишава наследниците от достъп до акаунта.


Google


От своя страна, Google е предвидил функцията „Мениджър на неактивни профили“. Тя позволява на потребителите да споделят части от данните в профилите си или да известят някого ако са били неактивни за даден период от време.


След като даден Google акаунт остане неактивен за определен срок, Google изпраща имейл до доверения контакт с тема и съдържание, написани от титуляра по време на извършване на настройката на функцията. Ако е упражнена опцията да се споделят данни с доверения контакт, имейлът ще съдържа и списък с избраната информация, както и връзка за изтеглянето ѝ.


Paypal


Друг интересен практически пример е платформата за онлайн плащания Paypal. Съгласно Общите условия на Paypal, даден акаунт може да бъде закрит, а ако има наличности по него – те да бъдат прехвърлени на наследниците на титуляра на акаунта, при спазване на точно определена процедура.


Предвидено е, че след смъртта на дадено лице, платформата следва да бъде уведомена за това посредством изпращане на имейл от Изпълнителя на завещание или Администратора/наследника. В случай че наследодателят е оставил завещание, то заветникът следва да представи заверено копие от същото, което удостоверява качеството му на Изпълнител на завещание. Ако не е оставено завещание, то наследникът по закон трябва да представи официален документ, който ги легитимира като такъв.


При наличие на останал баланс по сметката, същият може да бъде освободен в полза на наследниците, като освобождаването става само по банкова сметка по няколко начина – по банковата сметка, свързана с Paypal акаунта; прехвърляне в Paypal акаунта на наследника; или с банков превод по банкова сметка, като за целта следва да се представи удостоверение за банкова сметка.



Както посочихме, дигиталният живот на всеки може да обхваща най-различни дейности, транзакции и акаунти. За всяка една от тях съответният потребител сключва споразумение, в по-голямата си част при общи условия.


Преценката относно това какви са правата на наследниците следва да бъде правена за всеки отделен случай, като се вземат предвид клаузите на приложимите общи условия, действащото законодателство, както и естеството на създадените договорни отношения.


Така например, ако възникналото между потребителя и даден доставчик на услуга облигационно отношение е от категорията на личните права (intuitu personae), то същото ще се прекрати със смъртта на наследодателя и няма да обвързва наследниците. Ако обаче договорната връзка не е създадена с оглед личността на наследодателя, възникналите имуществени права ще бъдат наследими.


В заключение, дали даден дигитален актив може да бъде наследен и как наследниците могат да упражняват предоставените им по закон права е въпрос на преценка във всеки конкретен случай.


Наследяване на авторски права във виртуалното пространство


След смъртта си дадено лице може да е оставило определено дигитално съдържание, което да е обект на авторски права – произведения на литературата, изкуството или науката, резултат на творческа дейност, като аудио произведения, фотографии, разкази, статии и др. Това са все права, които се включват в наследствената маса и се упражняват от наследниците за определен период от време.


Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в чл. 32 урежда, че след смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството. Кръгът на наследниците се определя в съответствие със Закона за наследството, действащ към момента на откриване на наследството.


Съгласно ЗАПСП авторските права са обект на закрила за определен период от време, като общото правило е, че те се закрилят докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт. Наследниците на починалия автор наследяват авторското право до изтичане на срока на времетраенето му. Наследниците могат да упражняват за този срок както неимуществените права, включени в съдържанието на авторското право, посочени подробно в чл.15 от ЗАПСП, така и имуществените права (право на използване на произведението и разрешаване използването му от други лица). Изключение от това правило е предвидено за две от неимуществените права – право да се променя съдържанието на произведението, ако с това се нарушават права, придобити от трети лица, и правото да спре използването на произведението поради промени в убежденията, с изключение на реализираните произведения на архитектурата. Тези две права се погасяват със смъртта на автора и не могат да се упражняват от неговите наследници. Съображенията за въведеното изключение е свързано с обстоятелството, че упражняването на тези две права зависи от строго личната преценката на автора. Много е важно да се посочи, че ЗАПСП прокарва разграничение между наследяване и упражняване на авторски права, като същият урежда, че неимуществените права само се упражняват от наследниците. Т.е. законът предвижда, че те не се наследяват, не преминават в патримониума на наследниците. Per argument a contrario това означава, че имуществените авторски права са наследими, включително правото да се получава възнаграждение за всеки вид използване на произведението.


След изтичане на срока на времетраене на авторското право, произведенията могат да се използват свободно. Изключение правят единственото правото авторството да бъде обозначавано при всяко използване на произведението, както и правото да се запази целостта на произведението, които права продължават безсрочно.


Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата.



 

Настоящата публикация е създадена единствено с информационна цел, като същата не претендира за изчерпателност. Съдържанието на публикацията не представлява правно становище или съвет. Авторът не носи отговорност за вреди или пропуснати ползи от действия или бездействия, основани на тази публикация.


Автор: Станислава Иванова - адвокат