В настоящия материал разглеждаме случаите, когато собственик е дал свой имот за ползване на трето лице и то не иска да го напусне доброволно. Това трето лице може да е наемател, който не освобождава имота след прекратяване на наемния договор, или пък роднина или близък приятел, на когото временно сме услужили да ни ползва имота. Не рядко втората категория лица се задържат по-дълго от очакваното и накрая отказват да се изнесат.
Често собствениците не знаят как да постъпят в такава ситуация и решават да се обърнат за съдействие към полицията. Полицията обаче няма компетентност по граждански спорове и дори да ѝ представите нотариални актове за собственост, прекратен договор за наем и други документи, тя не може да прецени дали твърденията ви са верни и дали това трето лице не разполага със законно основание да ползва имота.
Другото, до което често собствениците прибягват, е да сменят бравата на вратата, да изнесат всички вещи на ползвателя и други подобни действия, с които да блокират достъпа до имота. Следва да се има предвид, че такива действия могат да се квалифицират като самоуправство по смисъла на чл. 323 от Наказателния кодекс и да доведат до ангажиране на наказателна отговорност.
Защита по съдебен ред
Предвид на това, за да се изгони лице, което неправомерно използва чужд имот, следва да се спази установената в закона процедура. Тя е уредена в чл. 310, ал. 1, т.2 от ГПК и представлява особено исково бързо производство, даващо възможност да се предяви иск за опразване на наети и заети за послужване помещения.
Подобно е на всяко друго исково дело, като съдът се сезира с искова молба, дава се възможност на ответната страна за отговор, провеждат се открити съдебни заседания. Разликата е, че поради спецификата на делото и необходимостта от бърза защита на собственика на имота, делото се развива и решава в по-кратки срокове от общоприложимите срокове.
След влизането в сила на съдебно решение, с което ответникът-ползвател се осъжда да освободи имота, се издава изпълнителен лист и собственикът може да образува изпълнително дело пред съдебен изпълнител. Последният ще пристъпи към принудително изпълнение на съдебното решение, като може да потърси и съдействие от полицейските органи.
Макар воденето на дело да е свързано с разноски, при успешно проведено дело от собственика, съдът ще осъди ползвателя да му плати направените разходи по водене на делото.
Важно! В това производство съдът не решава спор за собственост и всяко възражение в този смисъл няма да бъде разгледано. Наред с това, съдът не разглежда и спорове за направени подобрения в имота. Ако ползвателят има претенции спрямо собственика за заплащане на подобрения в имота, той следва да заведе отделно дело за тях.
Заплащане на обезщетение
Важно е да се има предвид, че в случаите, когато наемател отказва да напусне имота след прекратяване на договора за наем, той дължи на собственика обезщетение от датата на прекратяването до датата на връщане на имота. Без значение е дали имотът е върнат доброволно или принудително.
Размерът на обезщетението е съизмерим със средния пазарен наем за подобни имоти през този период, но не може да бъде по-нисък от уговорената в договора наемна цена. Тоест ако се претендира обезщетение в размер, надвишаващ договорената наемна цена, тогава този размер подлежи на доказване по делото, като се изследва дали съответства на средната пазарна наемна цена /в този см. Решение № 391 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 765/2009/.
Настоящата публикация е създадена единствено с информационна цел, като същата не претендира за изчерпателност. Съдържанието на публикацията не представлява правно становище или съвет. Авторът не носи отговорност за вреди или пропуснати ползи от действия или бездействия, основани на тази публикация.
Автор: Станислава Иванова - адвокат